Надежда всяка тука оставете
Стартиралият 48-и парламент има нежеланата възможност да се трансформира в най-яловото създание на тънещата в рецесия политическа класа. Тук не става дума за обстоятелството, че в първия работен ден парламентаристите изобщо не знаеха с какво болшинство Народно събрание приема законите и другите актове, включително и избора на ръководител на Народно събрание. Не става дума за това, че в първия работен ден политици желаеха да се одобряват решения " по традиция " и в случай че може - единомислещо. Въобще не става дума за това, че било хубаво едни парламентарни групи да не издигат претендент за шеф на Народното събрание " с цел да не спъват процедурата ".
По-лошата вест е, че парламентарните сили към този момент трайно не съумяват да решат базисния въпрос за властта и евентуално за следващ път ще предадат без пердах на Румен Радев контрола върху държавното управление.
Демокрацията ни се трансформира решително в извънпарламентарна
под одобрителния взор на некадърни партийци.
В сряда Народното събрание се извърши с празнодумство. Политическите лакърдии от рода на какъв брой " значимо е страната да има постоянно държавно управление " и по какъв начин " в изискванията на рецесии би трябвало да има постоянна изпълнителна власт ", " единствено Движение за права и свободи бе същинска съпротива на ГЕРБ " прокънтяха в остарялата постройка. Никой не си призна, че не се стреми към основаването на държавно управление, макар че безусловно всички бяха наясно, че пътят към нови парламентарни избори, които ще се състоят в края на февруари или началото на март, е необятен и асфалтиран. Правителство ли? Надежда всяка тука оставете.
За мен смешка, за теб истина - първата политическа мощ ГЕРБ-СДС толкоз " мощно " изиска да сформира държавно управление, че
аутсорсва въпроса за договарянията на двама странични наблюдаващи
на политическите процеси - Росен Плевнелиев и Соломон Паси. В началото на месеца Бойко Борисов им даде мандат за договаряния, но този мандат бе толкоз " сериозен ", че бе задействан с отсрочване от две седмици. Дип биля, нямат бърза работа. Преговори ли? Докато Плевнелиев и Паси носеха мандата за договаряния в джоба си, стана ясно, че малко на брой желаят да приказват с тях. Движение за права и свободи ще пие едно кафе с тях, Стефан Янев от суперкоалицията на малцинството ще мине за малко.
Преговори ли? Хората на Борисов са изцяло наясно, че останалите гледат на тях като на чумави. Дори на Деси Атанасова това й е пределно ясно. Единственото нещо, което съумяха да измислят от ГЕРБ, бе апелът " Ребята, давайте жить заедно " и концепцията за " евроатлантическа коалиция ", с което креативен способстваха тази неуверена република още малко да намрази и " евроатлантизма ", и " обединенията ".
Да не си мислите, че в десния политически бранш някой се е засилил да прави коалиция? Сакън... Само забележете - член 99 от конституцията регламентира, че първияг изследователски мандат за сформиране на държавно управление се дава от президента на претендента на " най-голямата по бройка парламентарна група ". Ако " Демократична България " и Политическа партия имаха голямо предпочитание да вършат държавно управление, освен щяха да водят към този момент договаряния с останалите искащи, а и
щяха да създадат обща парламентарна група,
с цел да вземат първи този мандат. Преди изборите сякаш желаеха да се сплотяват в предизборна коалиция, а в този момент за следизборна коалиция изобщо не става дума. Коалиция ли? Не! Политическа партия споделиха, че се отхвърлят от " безпринципна диалогичност ".
Нещо повече - тройната коалиция Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия, която финишира предишния парламент, в този момент в допълнение се клати - градската десница внезапно провидя, че тия социалисти нещо крепко се навеждат към Русия, не виждат нищо неприятно в съветския дипломат Елеонора Митрофанова, оръжия не престават да не дават за фронта... И се зачудиха десните - какво, по дяволите, вършим дружно с алените. В интерес на истината - Българска социалистическа партия си имаше тия уклони и до момента в който управляваше взаимно с десницата, само че тогава този русофилски проблем десницата умерено го замиташе под чергата.
Толкова не им се прави държавно управление, че даже щастливият печеливш в изборната рулетка - о.з. ген. Стефан Янев, спря да приказва за обединения. В началото, часове след края на изборния ден, той демонстрираше подготвеност за присъединяване в каквато и да е власт, само че в този момент ентусиазмът му не си проличава. Не че му е минало, сигурно
" държавното управление на супермалцинството " към момента е в дневния ред,
сходен опит може да се направи с третия изследователски мандат. Подобна власт с крехко болшинство значи краткотрайна власт, която ще просъществува 6-8 месеца и ще гръмне като властта на Кирил Петков. Временна власт значи власт, която ще обере негативите от студената зима и скъпите сметки. На кой му би трябвало такава власт? Явно на всички изброени нагоре, на които не им се ръководи в тези рецесии. Но за какво им е да опитват с мандат за осмата партия, откакто по този начин или другояче ще има служебно държавно управление, което да изкара зимата?!
Едно бе значимо за партийците в сряда - значимо бе да се съберат, да се конституира Народното събрание и да тръгнат дотациите и заплатите. Въпросът за властта умерено може да го оставим за по-топли времена. Дето се вика - следващата година, до друга.
Големият проблем е, че в този момент няма освен ясно болшинство, само че
няма и забележима вероятност ,
че такова ще се получи при последващи избори. Въпреки че предходната година правехме три пъти парламентарни избори, тогава нещата бяха надалеч по-розови - имаше и болшинства, имаше и вероятност. През април 2021 година всички хранеха вяра, че в Народно събрание ще влязат задоволително реформатори, с цел да сложат край на статуквото. Мнозинство се получи, само че държавно управление нямаше, тъй като Има Такъв Народ реши, че има вероятност пред себе си - ще вземе повече от идващите избори. Те се състояха през юли, Има Такъв Народ взе повече, само че държавно управление отново нямаше, тъй като никой от сътрудниците не искаше държавно управление на Има Такъв Народ. После се появи Политическа партия и всички видяха вероятност пред Кирил и Асен. Затова отидохме на избори през ноември - тогава се роди болшинство. Макар и за малко.
Сега обстановката е патова - няма ясно болшинство и никой не вижда вероятност, с цел да се затича уверено към нови избори.
А ние - изтощените и обезверени избиратели, дето все по-трудно вървим до изборните секции, ще би трябвало да стоим и да чакаме политиците ни да се натуткат.
По-лошата вест е, че парламентарните сили към този момент трайно не съумяват да решат базисния въпрос за властта и евентуално за следващ път ще предадат без пердах на Румен Радев контрола върху държавното управление.
Демокрацията ни се трансформира решително в извънпарламентарна
под одобрителния взор на некадърни партийци.
В сряда Народното събрание се извърши с празнодумство. Политическите лакърдии от рода на какъв брой " значимо е страната да има постоянно държавно управление " и по какъв начин " в изискванията на рецесии би трябвало да има постоянна изпълнителна власт ", " единствено Движение за права и свободи бе същинска съпротива на ГЕРБ " прокънтяха в остарялата постройка. Никой не си призна, че не се стреми към основаването на държавно управление, макар че безусловно всички бяха наясно, че пътят към нови парламентарни избори, които ще се състоят в края на февруари или началото на март, е необятен и асфалтиран. Правителство ли? Надежда всяка тука оставете.
За мен смешка, за теб истина - първата политическа мощ ГЕРБ-СДС толкоз " мощно " изиска да сформира държавно управление, че
аутсорсва въпроса за договарянията на двама странични наблюдаващи
на политическите процеси - Росен Плевнелиев и Соломон Паси. В началото на месеца Бойко Борисов им даде мандат за договаряния, но този мандат бе толкоз " сериозен ", че бе задействан с отсрочване от две седмици. Дип биля, нямат бърза работа. Преговори ли? Докато Плевнелиев и Паси носеха мандата за договаряния в джоба си, стана ясно, че малко на брой желаят да приказват с тях. Движение за права и свободи ще пие едно кафе с тях, Стефан Янев от суперкоалицията на малцинството ще мине за малко.
Преговори ли? Хората на Борисов са изцяло наясно, че останалите гледат на тях като на чумави. Дори на Деси Атанасова това й е пределно ясно. Единственото нещо, което съумяха да измислят от ГЕРБ, бе апелът " Ребята, давайте жить заедно " и концепцията за " евроатлантическа коалиция ", с което креативен способстваха тази неуверена република още малко да намрази и " евроатлантизма ", и " обединенията ".
Да не си мислите, че в десния политически бранш някой се е засилил да прави коалиция? Сакън... Само забележете - член 99 от конституцията регламентира, че първияг изследователски мандат за сформиране на държавно управление се дава от президента на претендента на " най-голямата по бройка парламентарна група ". Ако " Демократична България " и Политическа партия имаха голямо предпочитание да вършат държавно управление, освен щяха да водят към този момент договаряния с останалите искащи, а и
щяха да създадат обща парламентарна група,
с цел да вземат първи този мандат. Преди изборите сякаш желаеха да се сплотяват в предизборна коалиция, а в този момент за следизборна коалиция изобщо не става дума. Коалиция ли? Не! Политическа партия споделиха, че се отхвърлят от " безпринципна диалогичност ".
Нещо повече - тройната коалиция Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия, която финишира предишния парламент, в този момент в допълнение се клати - градската десница внезапно провидя, че тия социалисти нещо крепко се навеждат към Русия, не виждат нищо неприятно в съветския дипломат Елеонора Митрофанова, оръжия не престават да не дават за фронта... И се зачудиха десните - какво, по дяволите, вършим дружно с алените. В интерес на истината - Българска социалистическа партия си имаше тия уклони и до момента в който управляваше взаимно с десницата, само че тогава този русофилски проблем десницата умерено го замиташе под чергата.
Толкова не им се прави държавно управление, че даже щастливият печеливш в изборната рулетка - о.з. ген. Стефан Янев, спря да приказва за обединения. В началото, часове след края на изборния ден, той демонстрираше подготвеност за присъединяване в каквато и да е власт, само че в този момент ентусиазмът му не си проличава. Не че му е минало, сигурно
" държавното управление на супермалцинството " към момента е в дневния ред,
сходен опит може да се направи с третия изследователски мандат. Подобна власт с крехко болшинство значи краткотрайна власт, която ще просъществува 6-8 месеца и ще гръмне като властта на Кирил Петков. Временна власт значи власт, която ще обере негативите от студената зима и скъпите сметки. На кой му би трябвало такава власт? Явно на всички изброени нагоре, на които не им се ръководи в тези рецесии. Но за какво им е да опитват с мандат за осмата партия, откакто по този начин или другояче ще има служебно държавно управление, което да изкара зимата?!
Едно бе значимо за партийците в сряда - значимо бе да се съберат, да се конституира Народното събрание и да тръгнат дотациите и заплатите. Въпросът за властта умерено може да го оставим за по-топли времена. Дето се вика - следващата година, до друга.
Големият проблем е, че в този момент няма освен ясно болшинство, само че
няма и забележима вероятност ,
че такова ще се получи при последващи избори. Въпреки че предходната година правехме три пъти парламентарни избори, тогава нещата бяха надалеч по-розови - имаше и болшинства, имаше и вероятност. През април 2021 година всички хранеха вяра, че в Народно събрание ще влязат задоволително реформатори, с цел да сложат край на статуквото. Мнозинство се получи, само че държавно управление нямаше, тъй като Има Такъв Народ реши, че има вероятност пред себе си - ще вземе повече от идващите избори. Те се състояха през юли, Има Такъв Народ взе повече, само че държавно управление отново нямаше, тъй като никой от сътрудниците не искаше държавно управление на Има Такъв Народ. После се появи Политическа партия и всички видяха вероятност пред Кирил и Асен. Затова отидохме на избори през ноември - тогава се роди болшинство. Макар и за малко.
Сега обстановката е патова - няма ясно болшинство и никой не вижда вероятност, с цел да се затича уверено към нови избори.
А ние - изтощените и обезверени избиратели, дето все по-трудно вървим до изборните секции, ще би трябвало да стоим и да чакаме политиците ни да се натуткат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ